Мрак – teaser

I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own…

Give us a name
So we know where we’re starting from
Focus the wave
Between the cars
Under the sun
Under cover of night
As we come again
The invisible men…

Знаете ли… когато получиш откровение, болката е тъпа. Боли, защото някои откровения няма как да бъдат споделени истински. Онези, от които ти се иска да се събудиш потен, с ускорен пулс – но доволен, че не си спомняш подробностите.  Понякога нещо успява да се изтръгне от нас. Нещо, което винаги сме знаели, и отричали. Дълбоко заспало, чакащо…

Не беше лошо дете. Някъде между добрите намерения на родителите си, фентъзи романите и реалността обаче, стана докачливо.

[…]

Формите изскачаха изпод вълните, пробягваха, влачеха се, танцуваха, агонизираха…. а той седеше с вцепенен поглед и наблюдаваше разрухата на собствения си ум. Останалите сякаш не ги забелязваха. Голо момиче със сребърна коса и кървави големи очи се завъртя покрай него във вихрено движение и се впи в мъжа до него. Дете, видимо на 3-4 години, мъкнещо мече с едно копче наместо око упорито дърпаше жена на средна възраст за подгъва на роклята й, на петнайсетина метра от него. Сякаш нямаха край. Серпенти, безименни форми, чудовища с уродливи намеци за човечност….

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *